Канелата - поезията на коледните аромати

Сладък и топъл аромат на канела изпълва дома в навечерието на Коледа, когато във фурната хващат златистокафява коричка сладки и сладкиши, готови само след минути с кадифено докосване да разтопят небцето ви.

Чувственото канелено удоволствие обаче чака да бъде открито в още кулинарни специалитети: салати, супи и дори ястия...
Вкусите ли ги, разбирате защо наричат тази подправка „поезията на ароматите“...
Финият кафяв прашец и неговият твърд вариант – канелените пръчици, вършат тези вълшебства от незапомнени времена.

Финият кафяв прашец и неговият твърд вариант – канелените пръчици, вършат тези вълшебства от незапомнени времена.

За канелата се говори не само в старинни ръкописи, но дори и в Библията. В Китай я отглеждат 25 века пр.н.е., а 8 века по-късно в Древен Египет я внасят заедно със златото и слоновата кост от далечната и тайнствена страна Пунт на брега на Червено море, днес Йемен. Именно египтяните започват да я добавят във всички ястия и дори є намират ново приложение – в балсамирането на фараоните.

Четиристотин години преди нашата ера подправката вече е известна и на древните гърци, които ѝ дават латинското название – Cinnamomum.

Тогавашните географи също смятат, че нейна родина е Страната на боговете – Пунт, без да знаят, че там тя се внася от Индия. В ония далечни времена канелата е номер едно не само в кулинарията, но и в сакралната практика – приписват ѝ свойството да очиства кръвта и съзнанието.

Смесена с миро, я използват за викане на духове или правят амулети за привличане на пари, любов и други блага.

В Древен Рим пък поръсват с канела погребалните огньове.

През 65 г. от н.е. например император Нерон в пристъп на ярост убива жена си и след това, в знак на разкаяние, на погребението є изгаря целия годишен запас на империята от канела.ѝ

С мистичен ореол

Арабите, които карат подправката на Запад, старателно крият произхода ѝ и разказват страхотии и причудливи легенди, за да откажат европейците от желанието им сами да се снабдяват с нея.

Аристотел обаче се съмнява в истинността на тия разкази, а един от учениците му – Теофаст, за пръв път се досеща, че канелата се добива от кората на дърво, растящо в арабските страни. Въпреки това екзотичната подправка продължава да е обкръжена от мистичен ореол, което се оказва идеално обяснение за чудовищната ѝ цена.

По онова време могат да си я позволяват само най-състоятелните и заможни хора – килограм канела се купувал за... килограм злато!

В края на XV в. португалците откриват Цейлон (Шри Ланка) и със зъби и нокти започват да бранят присвоените там плантации от канелено дърво. Следват борби и битки с холандците, които пък от своя страна са изместени от англичаните.

Цената на подправката обаче спада доста – канелено дърво започват да отглеждат и на други места, а ценната му кора става по-достъпна и заради конкуренцията на новите удоволствия – кафето, чая, захарта и шоколада.

Доктор Канела

В медицината подправката се използва от II в. пр.н.е смятат я за най-доброто средство срещу стомашно разстройство, треска и гинекологични заболявания.

В Европа обаче още дълго не могат да свикнат, че канелата е способна да оказва и целебно действие на човешкия организъм и я използват не толкова като цяр в състава на лекарствени препарати, колкото като подобрител на вкусовите им качества.

Днес се знае, че подправката е лидер по съдържанието на антиоксиданти. Тя спомага да се изхвърлят от организма токсините и шлаката, спира процеса на стареене, подмладява и подобрява цвета на лицето.

  • Особено препоръчителна е за онези, които искат да отслабнат – важно: само не в състава на сладкиши!
© iStock.com

Фалшива и истинска канела

Канелата има наситен сладък аромат и тръпчиво-стипчив вкус.

В зависимост от мястото, на което расте дървото, ароматът на подправката съществено се различава. Може да бъде сладък, меден, шоколаден, флорален, камфорен и смолист.

За най-качествена се смята канелата от остров Шри Ланка, до 1972г. известен и като Цейлон. Тя е с особено приятен сладък вкус и нежен аромат за разлика от китайската, която е остра.
  • Впрочем названието „канела” коректно се отнася само към вида Cinnamomum zeylanicum, известна като истинска канела. Тя се продава предимно в дрогериите и био магазините.

Тази от родственото растение касия – Cinnamomum aromaticum, китайското канелено дърво, понякога се продава с надпис „канела”, макар производителите да са длъжни да уточнят, че това е индонезийска или фалшива канела. По-голямата част от продаваната в супермаркетите е именно такава.

Касията на прах на цвят е средно или тъмночервеникаво-кафява, а пръчиците й са по-дебели от тези на истинската канела, за които се използва само тънкият вътрешен слой на дървесната кора.